Два пъти повече инфаркти на мъже, отколкото на жени, биват овладявани в клиника. При това всяка трета жена на възраст над 65 години, която е получила инфаркт, умира извън болнично заведение, без да е получила медицинска помощ. „Жените най-често дори не предполагат, че симптомите им насочват към инфаркт. А това губи ценно време на медиците”, – казва д-р Наташа Хес, кардиолог от Берлин. Фаталното „недоразумение” се дължи донякъде на различните симптоми, които могат да се проявят: „Болките не обхващат цялата лява страна на гръдния кош както при мъжете, а често пъти се срещат в гърба, дясната ръка, долната челюст или горната част на стомаха.” Понякога дори напълно липсват: на жените не им достига въздух или се наблюдава силно гадане, често пъти съпроводено с повръщане. Също усещането за голяма умора може да бъде симптом за инфаркт. Не само жените, но и много лекари не пичните симптоми. При това жените често губят време в организационни въпроси, опитвайки се да подсигурят първо семейството си, преди да помислят за себе си.
Една от основните причини за по-големите шансове за дълголетие при жените се дължи между другото на факта, че инфарктът поразява слабия пол средно 10 години по-късно от силния – една неоспорима, но необяснима за медиците диагностика. В методите на диагностициране също се наблюдават специ- фики. Обичайната електрокарди-ограма (ЕКГ) е по-неподходяща, но се използва често при жените. Женското сърце, което е по-малко и бие по-често, се изследва по- успешно със стрес-ехография. За целта лекарят повишава (посредством ергометър или медикаментозно) честотата на изпомпване на органа и я отчита с помощта на ултразвук. Статистически обаче това изследване се прилага по- често на мъже. „Защо стрес-ехо- графията се прави по-рядко на жени, никой не може да обясни”, – недоумява д-р Хес. При лечението на сърдечносъдови заболявания също се наблюдават различия. „Само 20 до 25% от пациентите с байпас на сърцето са от женски пол.” Също при медикаментозната терапия последиците при жените са по- неблагоприятни: те страдат от по-тежки странични ефекти. Това частично се дължи на факта, че препоръчителните дозировки се основават на изследвания, провеждани предимно върху мъже на средна възраст, а не върху жени над 65 години.
Не само биологичните разлики играят роля при начзначаването на лекарствено средство. Отдавна има доказателства и за това, че жените по-рядко понасят медикаменти като статини за предотвратяване на повторно коронарно сърдечно заболяване. „Независимо от това рисковите фактори се контролират много по-непоследова- телно, отколкто при мъжете”, – е на мнение д-р Хес.