Два пъти повече инфаркти на мъже, отколкото на жени, биват овладявани в клиника. При това всяка трета жена на възраст над 65 години, която е получила инфаркт, умира извън болнич­но заведение, без да е получи­ла медицинска помощ. „Жените най-често дори не предпола­гат, че симптомите им насочват към инфаркт. А това губи ценно време на медиците”, – казва д-р Наташа Хес, кардиолог от Берлин. Фаталното „недоразуме­ние” се дължи донякъде на раз­личните симптоми, които могат да се проявят: „Болките не обхващат цялата лява страна на гръдния кош както при мъжете, а често пъти се срещат в гърба, дясната ръка, долната челюст или горната част на стомаха.” Понякога дори напълно липсват: на жените не им достига въздух или се наблю­дава силно гадане, често пъти съпроводено с повръщане. Също усещането за голяма умора може да бъде симптом за инфаркт. Не само жените, но и много лека­ри не пичните симптоми. При това жените често губят време в орга­низационни въпроси, опитвайки се да подсигурят първо семей­ството си, преди да помислят за себе си.

Една от основните причини за по-големите шансове за дълголе­тие при жените се дължи между другото на факта, че инфарк­тът поразява слабия пол средно 10 години по-късно от сил­ния – една неоспорима, но нео­бяснима за медиците диагности­ка. В методите на диагностици­ране също се наблюдават специ- фики. Обичайната електрокарди-ограма (ЕКГ) е по-неподходяща, но се използва често при жените. Женското сърце, което е по-мал­ко и бие по-често, се изследва по- успешно със стрес-ехография. За целта лекарят повишава (посред­ством ергометър или медикамен­тозно) честотата на изпомпване на органа и я отчита с помощта на ултразвук. Статистически обаче това изследване се прилага по- често на мъже. „Защо стрес-ехо- графията се прави по-рядко на жени, никой не може да обясни”, – недоумява д-р Хес. При лечението на сърдечносъдо­ви заболявания също се наблю­дават различия. „Само 20 до 25% от пациентите с байпас на сър­цето са от женски пол.” Също при медикаментозната терапия последиците при жените са по- неблагоприятни: те страдат от по-тежки странични ефекти. Това частично се дължи на факта, че препоръчителните дозировки се основават на изследвания, про­веждани предимно върху мъже на средна възраст, а не върху жени над 65 години.

Не само биологичните разлики играят роля при начзначаването на лекарствено средство. Отдавна има доказателства и за това, че жените по-рядко понасят медика­менти като статини за предотвра­тяване на повторно коронарно сър­дечно заболяване. „Независимо от това рисковите фактори се кон­тролират много по-непоследова- телно, отколкто при мъжете”, – е на мнение д-р Хес.