Невродермитът е заболяване на бебетата, децата и младежите, което се среща все по-често: 20%, т.е. всеки пети млад европеец страда от кожната болест, проявяваща се в силен сърбеж, зачервявания, мокрещи екземи и лющене на кожата. До настъпване на пубертета и ранната младост оплакванията най-често отшумяват от само себе си. Само 1 до 3% от европейците над 25-годишна възраст остават засегнати. Новозаболели сред възрастните се срещат рядко. Ето мнението на специалистите за предполагаемите причини за невродермит, най-ефективни- те терапии и възможности за превенция.

Невродермитът, известен още под името атопичен дерматит или ато- пична екзема, е диагноза, която се поставя все по-често: при открива­нето на болестта през 19 век се е срещала в изолирани случаи, дока­то в днешно време в Европа и раз­вития индустриален свят са засег­нати около 20% от децата и мла­дежите.

На какво се дължи ръстът на забо­леваемостта? Д-р Андреас Шиндл, специалист по кожно-венерически болести с дълъг клиничен опит и широка практика във Виена и Ретц, казва: „Предполага се, че сравне­но с по-стари времена интензивни­те мерки за хигиена на съвремен­ността благоприятстват развитието на болести.” Според т.нар. хигиен­на хипотеза поради честото миене имунната система по-рядко се кон­фронтира с болестотворни при­чинители, натрупва твърде малко опит и реагира свръхчувствително, дори когато се сблъсква с безобид­ни субстанции като цветни полени, домашен прах, животински косми или определени хранителни състав­ки. Свръхчувствителността на соб­ствените защитни сили се проявя­ва при страдащите от невродермит под формата на сърбеж, зачервя­вания, мокрещи екземи или люще­не на кожата. Симптомите започват да се въртят в порочен кръг: сър­бежът предизвиква чесане, кожата се напуква и разранява. „През цеп­натините на напуканата кожа по- лесно могат да проникнат различни възпаляващи я и допълнител­но предизвикващи сърбеж субстан­ции, които засилват симптомите или наново ги провокират”, – обяс­нява кожният експерт Шиндл. Други предполагаеми причини за разпространението на болестта са увеличаващата се свръхчувстви­телност към климатични фактори като студ и сух въздух, колебания­та в хормоналните нива, но също и повишаващите се психически нато­варвания. Гените също играят опре­делена роля. Д-р Шиндл уточня­ва: „Ако и двамата родители стра­дат от невродермит, рискът детето им да заболее от кожната болест е около 70%.”

Защо заболяването при голяма част от засегнатите деца отшумя- ва през пубертета или преминава в друг тип алергично заболяване като астма или сенна хрема, засега не е известно. Сред възрастното насе­ление на Европа обаче страдащи­те от невродермит над 25-годишна възраст са едва 1 до 3%.

Деца, ученици, възрастни

Как може да се разпознае заболя­ването? „Невродермитът има раз­лични прояви в зависимост от това, дали се е появил през първите години на живот, в училищна или в зряла възраст, което общо взето се среща рядко”, – обяснява екс­пертът. При бебетата с невродер­мит се образува жълта до кафя­ва коричка по лицето, шията, ръце­те и краката, подобна на т.нар. мле­чен струпей. При заболелите деца се наблюдават сърбеж и зачер- вявания по лицето, шията и тила, по раменете, лактите и коленете, понякога също от външната стра­на на дланите и стъпалата. В уче­ническа възраст кожните оплаква­ния често се подобряват, но при много от засегнатите допълнител­но се проявяват астматични забо­лявания и поленови алергии. При възрастните болестта се проявява в силен сърбеж и зачервявания без определена локация, кожата е суха, напукана и често се лющи. Независимо дали се наблюдават при бебета, деца, младежи или въз­растни, други специфични симпто­ми на невродермит могат да бъдат опадане или оредяване на вежди­те, двойни бръчки на долния клепач, нацепване на кожата при ъгълчетата на устата и / или при ушните лоба.

Ранното диагностициране е важно

„За да се изясни дали при описани­те симптоми става въпрос за невро­дермит, човек трябва колкото е въз­можно по-скоро да се консултира с лекар”, – казва Шиндл. Основанието е следното: „При ранно диагности­циране невродермитът често може да бъде облекчен с прости мерки и пациентите имат добри шансове за продължителен период от време без оплаквания.” На пълно излеку­ване обаче не може да се разчи­та, тъй като невродермитът засега е нелечимо заболяване.

За поставяне на диагноза се про­вежда разговор между лекаря и пациента, при който се уточнява къде, кога и колко силно сърби кожата, както и откога се наблюда­ват промени във вида й. Най-често се назначават също алергенни и кръвни тестове, за да се установи дали заболелите не реагират алер­гично на определени субстанции. Така алергените могат да бъдат избягвани, което е важна част от терапията.

Грижа за кожата, успокояване на сърбежа

Д-р Шиндл казва: „Съобразно избяг­ването на алергените терапията при невродермит се състои от съответ­на грижа за кожата.” Грижата в слу­чая се изразява в това, кожата да бъде всекидневно третирана с кре­мове и мазила, които да предотвра­тят изсъхването й и сърбежа, за да се избегне порочният кръг от сърбеж, чесане, разраняване, зачер­вяване, напукване, лющене, обра­зуване на цепнатини, възпаления, екземи и гьбични инфекции. „Ако настъпи изостряне на състояние­то, е най-добре засегнатите места да бъдат третирани със съдържа­щи кортизон мазила или с друг вид препарати, които успокояват въз­палението”, – обяснява специалис­тът. Освен това съществуват меди­каменти в таблетна форма или на капки, т.нар. антихистамини, които блокират съдържащия се в организ­ма хистамин – субстанцията, пре­дизвикваща сърбеж.