Невродермитът е заболяване на бебетата, децата и младежите, което се среща все по-често: 20%, т.е. всеки пети млад европеец страда от кожната болест, проявяваща се в силен сърбеж, зачервявания, мокрещи екземи и лющене на кожата. До настъпване на пубертета и ранната младост оплакванията най-често отшумяват от само себе си. Само 1 до 3% от европейците над 25-годишна възраст остават засегнати. Новозаболели сред възрастните се срещат рядко. Ето мнението на специалистите за предполагаемите причини за невродермит, най-ефективни- те терапии и възможности за превенция.
Невродермитът, известен още под името атопичен дерматит или ато- пична екзема, е диагноза, която се поставя все по-често: при откриването на болестта през 19 век се е срещала в изолирани случаи, докато в днешно време в Европа и развития индустриален свят са засегнати около 20% от децата и младежите.
На какво се дължи ръстът на заболеваемостта? Д-р Андреас Шиндл, специалист по кожно-венерически болести с дълъг клиничен опит и широка практика във Виена и Ретц, казва: „Предполага се, че сравнено с по-стари времена интензивните мерки за хигиена на съвременността благоприятстват развитието на болести.” Според т.нар. хигиенна хипотеза поради честото миене имунната система по-рядко се конфронтира с болестотворни причинители, натрупва твърде малко опит и реагира свръхчувствително, дори когато се сблъсква с безобидни субстанции като цветни полени, домашен прах, животински косми или определени хранителни съставки. Свръхчувствителността на собствените защитни сили се проявява при страдащите от невродермит под формата на сърбеж, зачервявания, мокрещи екземи или лющене на кожата. Симптомите започват да се въртят в порочен кръг: сърбежът предизвиква чесане, кожата се напуква и разранява. „През цепнатините на напуканата кожа по- лесно могат да проникнат различни възпаляващи я и допълнително предизвикващи сърбеж субстанции, които засилват симптомите или наново ги провокират”, – обяснява кожният експерт Шиндл. Други предполагаеми причини за разпространението на болестта са увеличаващата се свръхчувствителност към климатични фактори като студ и сух въздух, колебанията в хормоналните нива, но също и повишаващите се психически натоварвания. Гените също играят определена роля. Д-р Шиндл уточнява: „Ако и двамата родители страдат от невродермит, рискът детето им да заболее от кожната болест е около 70%.”
Защо заболяването при голяма част от засегнатите деца отшумя- ва през пубертета или преминава в друг тип алергично заболяване като астма или сенна хрема, засега не е известно. Сред възрастното население на Европа обаче страдащите от невродермит над 25-годишна възраст са едва 1 до 3%.
Деца, ученици, възрастни
Как може да се разпознае заболяването? „Невродермитът има различни прояви в зависимост от това, дали се е появил през първите години на живот, в училищна или в зряла възраст, което общо взето се среща рядко”, – обяснява експертът. При бебетата с невродермит се образува жълта до кафява коричка по лицето, шията, ръцете и краката, подобна на т.нар. млечен струпей. При заболелите деца се наблюдават сърбеж и зачер- вявания по лицето, шията и тила, по раменете, лактите и коленете, понякога също от външната страна на дланите и стъпалата. В ученическа възраст кожните оплаквания често се подобряват, но при много от засегнатите допълнително се проявяват астматични заболявания и поленови алергии. При възрастните болестта се проявява в силен сърбеж и зачервявания без определена локация, кожата е суха, напукана и често се лющи. Независимо дали се наблюдават при бебета, деца, младежи или възрастни, други специфични симптоми на невродермит могат да бъдат опадане или оредяване на веждите, двойни бръчки на долния клепач, нацепване на кожата при ъгълчетата на устата и / или при ушните лоба.
Ранното диагностициране е важно
„За да се изясни дали при описаните симптоми става въпрос за невродермит, човек трябва колкото е възможно по-скоро да се консултира с лекар”, – казва Шиндл. Основанието е следното: „При ранно диагностициране невродермитът често може да бъде облекчен с прости мерки и пациентите имат добри шансове за продължителен период от време без оплаквания.” На пълно излекуване обаче не може да се разчита, тъй като невродермитът засега е нелечимо заболяване.
За поставяне на диагноза се провежда разговор между лекаря и пациента, при който се уточнява къде, кога и колко силно сърби кожата, както и откога се наблюдават промени във вида й. Най-често се назначават също алергенни и кръвни тестове, за да се установи дали заболелите не реагират алергично на определени субстанции. Така алергените могат да бъдат избягвани, което е важна част от терапията.
Грижа за кожата, успокояване на сърбежа
Д-р Шиндл казва: „Съобразно избягването на алергените терапията при невродермит се състои от съответна грижа за кожата.” Грижата в случая се изразява в това, кожата да бъде всекидневно третирана с кремове и мазила, които да предотвратят изсъхването й и сърбежа, за да се избегне порочният кръг от сърбеж, чесане, разраняване, зачервяване, напукване, лющене, образуване на цепнатини, възпаления, екземи и гьбични инфекции. „Ако настъпи изостряне на състоянието, е най-добре засегнатите места да бъдат третирани със съдържащи кортизон мазила или с друг вид препарати, които успокояват възпалението”, – обяснява специалистът. Освен това съществуват медикаменти в таблетна форма или на капки, т.нар. антихистамини, които блокират съдържащия се в организма хистамин – субстанцията, предизвикваща сърбеж.