5 мита за хипнозата

Вернер Ебервайн, хипнотерапевт от Берлин и автор на няколко книги, между които „Как действа хипно­зата” и „Изкуството на хипнозата”, хвърля светлина върху тайнството на хипнотичния транс. Мит 1; Не всеки човек се поддава на хипноза.

Това е въпрос на мотивация от страна на хипнотизирания и умение от стра­на на хипнотизиращия, но изборът и съгласието за провеждането на сеанс са изцяло във властта на пациента. Хората с богато въображение, които обичат да фантазират и често си представят различни неща, като цяло изпадат по-бързо и по-дълбоко в транс. Мит 2: Хипнотизираният губи контрол над себе си. Човекът в транс прехвърля на хипнотерапевта в определена степен и за определено време някои управляващи функции. Той позволя­ва например проникване на сугестираните от терапевта живи фан- тазийни картини. Един професионален хипнотерапевт обаче никога не се стреми към „контрол” над клиентите си. Нито пък ги принуж­дава да правят нещо, което те не искат. Мит 3: Хипнозата е подобна на състояние под наркоза. Наркозата е състояние, при което пациентът достига до загуба на съзнание по медикаментозен път. По време на хипноза клиентът винаги остава в контакт с терапевта. Изследванията са доказали, че благодарение на отпускане на тялото по време на транс, чувстви­телността към болка намалява и дори е възможно болката напъл­но да изчезне. Ето защо методът започва все по-често да се изпол­зва за обезболяване при определени интервенции като при зъболе­чение или очни операции.

Мит 4: Хипнотизиращият може да внуши нежелани неща. Това е възможно и между другото се практикува в някои секти. Както обаче доказват експериментите на социалния психолог Милграм, човек може и без хипноза да постигне същия ефект – т.е. да при­нуди хората да вършат неща, които са против техните интереси. Пациентът следователно трябва да е наясно, че това е възможно също в състояние на транс. Професионалните хипнотерапевти обаче не правят това никога. То противоречи както на техния мора­лен кодекс, така и на медицинската етика. Мит 5: Без помощ хипнотизираните остават в транс. Това е невъзможно. По някое време всеки хипнотизиран излиза от транс. Както показват изследванията, това се случва след около 20 минути. Ако реориентирането към будно състояние обаче не бъде внимателно насочвано от терапевта, след излизане от транс човек се чувства за известно време зашеметен и объркан. Всеки професи­оналист се стреми да спести на пациентите си този временен дис- комфорт и никога не пренебрегва реориентиращата фаза.

You can leave a response, or trackback from your own site.