Малко история за хипнозата

Източниците свидетелстват, че хип¬нотични ритуали се срещат още в една от най-древните цивилизации – шумерската. В древна Гърция вече са съществували лечебни центро¬ве, в които хипнозата се практикува¬ла като целенасочен терапевтичен метод. Също в народната медици¬на се залагало на лечебната й сила и някои от целебните хипнотични практики са запазени до ден днешен в редица култури. Шаманите, знаха¬рите и другите лечители се нуждае¬ли от довеждащите до транс ритъм- ни техники като барабанни удари, пеене, речитативи, клатене на тяло¬то или танци. В края на 19 век френ¬ският невролог Жан-Мартин Шарко основава първото училище за хип¬ноза и прави техниката известна като терапевтична форма. Един от неговите ученици е известният по- късно основател на психотерапи¬ята Зигмунд Фройд. Той се опитва да възлага сугестии на пациентите си в заповедна форма, но не успя¬ва да постигне успехи в това начи-нание. За разлика от американския психиатър Милтон X. Ериксон, който подобно на Фройд се насочва към силата на подсъзнанието, но не като към източник на неврози, а като към бликащ фонтан от позитивна енер¬гия. Именно тук се складира цели¬ят натрупан опит, а следователно и възможностите на човек да се спра¬вя с живота си. Така Ериксон се пре¬връща в най-значимата фигура на модерната хипнотерапия. Въз основа на революционни¬те иновации в техниките за хипно¬
за на Ериксон, както и на научни¬те доказателства от изследванията на човешкия мозък терапевтичната форма преживява разцвет във всич¬ки запади страни от 70-те години на 20 век. От 4 години психотерапията е повсеместно призната от учените като ефективен метод за лечението на зависимости и психосоматични нарушения, както и за облекчаване¬то на хронични болки и безсъние.

You can leave a response, or trackback from your own site.