Това е въпрос на мотивация от страна на хипнотизирания и умение от стра­на на хипнотизиращия, но изборът и съгласието за провеждането на сеанс са изцяло във властта на пациента. Хората с богато въображение, които обичат да фантазират и често си представят различни неща, като цяло изпадат по-бързо и по-дълбоко в транс. Мит 2: Хипнотизираният губи контрол над себе си. Човекът в транс прехвърля на хипнотерапевта в определена степен и за определено време някои управляващи функции. Той позволя­ва например проникване на сугестираните от терапевта живи фан- тазийни картини. Един професионален хипнотерапевт обаче никога не се стреми към „контрол” над клиентите си. Нито пък ги принуж­дава да правят нещо, което те не искат. Мит 3: Хипнозата е подобна на състояние под наркоза. Наркозата е състояние, при което пациентът достига до загуба на съзнание по медикаментозен път. По време на хипноза клиентът винаги остава в контакт с терапевта. Изследванията са доказали, че благодарение на отпускане на тялото по време на транс, чувстви­телността към болка намалява и дори е възможно болката напъл­но да изчезне. Ето защо методът започва все по-често да се изпол­зва за обезболяване при определени интервенции като при зъболе­чение или очни операции.

Мит 4: Хипнотизиращият може да внуши нежелани неща. Това е възможно и между другото се практикува в някои секти. Както обаче доказват експериментите на социалния психолог Милграм, човек може и без хипноза да постигне същия ефект – т.е. да при­нуди хората да вършат неща, които са против техните интереси. Пациентът следователно трябва да е наясно, че това е възможно също в състояние на транс. Професионалните хипнотерапевти обаче не правят това никога. То противоречи както на техния мора­лен кодекс, така и на медицинската етика. Мит 5: Без помощ хипнотизираните остават в транс. Това е невъзможно. По някое време всеки хипнотизиран излиза от транс. Както показват изследванията, това се случва след около 20 минути. Ако реориентирането към будно състояние обаче не бъде внимателно насочвано от терапевта, след излизане от транс човек се чувства за известно време зашеметен и объркан. Всеки професи­оналист се стреми да спести на пациентите си този временен дис- комфорт и никога не пренебрегва реориентиращата фаза.

Кошмари: Зад тях често пъти се крият дълбоки, неизказани (или неосъз­нати) страхове и вътрешни конфликти. Също реално преживени събития като катастрофа, тежка злополука, загуба или смърт могат да предизвикат кошмарни сънища. Често пъти кошмарите са показател за повишено пси­хическо натоварване и стресова обремененост. Сънища с преследвания Могат да бъдат предизвикани от страхове, от които човек се опитва да „избяга” вместо съзнателно да им се противопостави. Сънища със злополуки и катастрофи Причиняват се най-често от страх пред загуба на всичко, предстоящи рисковани промени или фатални засечки. Сънуване на изпит Евентуално доказателство за това, че човек се чувства недостатъчно или напълно неподготвен за предстояща реална ситуация.

Гол и засремен: Разкрива страх от осмиване, неодобрение и отхвърляне, а също от опасността човек да не се представи добре и да се направи за смях. Усещането за беззащитност при тези сънища е болезнено и мъчител­но. Най-често са свидетелство за уязвимост и ранимост.

Закъсняване и недостиг на време!

Последица от съмнения, че няма да успеете, не сте в състояние да свършите всичко належащо или да посрещ­нете предстоящи предизвикателства. Този тип сънища са добре познати на перфекционистите, както и на хората с динамично ежедневие, отговор­ности и стрес.

Повтарящи се сънища:

Могат да се дължат на натоварващо психиката неправилно поведение или отношение – нещо, което смущава сънуващия и за което не е намерил правилно решение. Подобни сънища трябва добре да се анализират. Особено ако са свързани с чув­ство за паника и страх, трябва да се възстановяват сутрин и да се проиграват отново наум с мисълта за това, какво конкретно би направил човек, ако сънят действително се превърне в реалност. По този начин се натрупват предпоставки за правил­но решение на проблема и се засилва връзката между съня и съзнанието, позволявайки на съну­ващия да се освободи от страха.

Не бива обаче да се плашите от лошите сънища. Те също могат да ви помогнат в ежедневието, особено ако се научите да ги разбирате правил­но. Ето как специалистите съветват да възприемате преживяванията по време на сън и нощните послания:

■ Създайте предпоставки за прият­ни и отпускащи сънища: Приемайте само лека храна вечер и не се хра­нете късно.

■      Угаждайте на сетивата си: Нежният аромат на рози или лаван­дула в помещението за сън стимули­ра отпускането и позитивната нагла­са през нощта.

Също матракът, температурата и завивката играят роля: Неудобният матрак, неподходящата завивка или температура могат да донесат непри­ятни усещания. А който се поти през нощта, често сънува кошмари.

■  Поставете си за цел преди заспи­ване, да си спомните съня през деня: Ако ви притеснява конкретен проблем, решението често може да дойде насън. Особено ако насочите вниманието си натам и формулирате желанието си преди заспиване.

■  Страхувате се от това, че отно­во ще сънувате повтарящ се лош сън? Не пъдете картината от главата си сутрин, напротив мислете за нея: можете дори да опишете нощните си премеждия в тетрадка, но всеки път променяйте по нещо, постепенно пре­връщайки лошия сън в добър и непри­ятните преживявания в приятни. Не забравяйте, че в крайна сметка вие сте архитект на историята и можете да я поведете натам, накъдето поискате. Също и да я контролирате, вместо да я оставите да контролира вас.

■  Водете дневник на сънищата си: Поставете тетрадка и молив на нощ­ното шкафче и записвайте всичко, което си спомняте от съня си, веднага след като се събудите: картини, чув­ства (които сте изпитали през нощта или изпитвате в момента), развой на събития, шумове, усещания… Или пък се опитайте да възстановите наум кар­тините и усещанията в колкото е въз­можно по-големи подробности. Така можете да проанализирате съня си по- добре и да го запазите по-дълго в спо­мените си. Тренирате също паметта и способностите си за концентрация.

■ Сънищата ни помагат да разре­шим проблемите си

По време на сън мозъкът се занимава с нещата, които не сме имали време да обмислим през деня. При това се наблюдава особена активност в цен­тровете, отговарящи за нашите чув­ства и усещания, които нямат почти нищо общо с мислите и преценките. До какво довежда това? Създават се възможности за изненадващи реше­ния, до които не бихме стигнали в будно състояние, тъй като разумът ги отрича или замъглява. Химикът Фридрих Август Кекуле например е открил в съня си начинът, по който трябва да се изгради бензоловата молекула, докато е сънувал змия.

■  Паметта складира и архивира наученото

Всички впечатления, натрупани през деня, биват проверени и – ако мозъ­кът ги прецени за значими – съхра­нени. Новонаученото при това бива прехвърляно от късата в дългосроч­ната памет и прецизно архивирано при вече натрупаното знание. „Базата данни” освен това непрекъснато се прочиства – по-незначителната и маловажна информация бива изхвър­ляна и освободилото се място ведна­га се запълва с нова.

■  Психиката може да се освободи от напрежението

Чувствата, които неосъзнато натруп­ваме в будно състояние, и потиснати­те страхове могат да бъдат отхвърле­ни, ако контролиращото всичко съз­нание изгуби ролята си на „главноко­мандващ” в мозъчните функции. Тъй като основната задача на сънищата в крайна сметка е да релаксират психи­ката и да повишат качеството на живот. Ако психиката е под напрежение, съни­щата се превръщат в своеобразен вен­тил, чиято цел е да запази организма здрав. Когато потиснатите емоции взе­мат връх, сънуваме особено интензивно и сутрин бързо възстановяваме съня в детайлни картини, които дълга време остават пред очите ни.

Ние развиваме идеи, ставаме

креативни За това положително действие на съня изследователите предполагат отдавна. Едно неотдавнашно изследване с 1100 тествани участници, показало, че по време на сън мозъкът ни действител­но може да възпламени фойерверк от идеи. Тъй като в съня изчезват „ножи­ците в главата”, които орязват нестан­дартното мислене и креативните идеи, нарушаващи хода на обичайните дей­ности. Освободен от товара на еже­дневните задачи, мозъкът функциони­ра на пълни обороти, прави по-смели връзки и нетрадиционни асоциации.

Научаваме се да овладяваме сложни двигателни умения и житейски ситуации

Преди всичко спортистите се нужда­ят от „ясни сънища”, наричани още луцидни (от латинското “luzide” – ясен, светъл), за да могат да усвоят компли­цирани движения, каквито са напри­мер тези при овчарския скок. При този тип сънища спящият знае, че сънува и може да въздейства на ставащото,тъй като в това състояние планиращото мислене се подпомага от допълнител­но акивни мозъчни зони. Умението да се сънува с будна част от съзнанието може да бъде усвоено с известни тре­нировки. Многократно през деня и осо­бено вечер преди лягане трябва да си повтаряте: „Тази нощ по време на сън ще знам, че сънувам”. Преди заспива­не още веднъж насочете вниманието си към желанието да запазите мисъл­та си ясна през цялата нощ.

Всеки сън има своя собствена трансмисия

Едно е сигурно, сънищата не могат да бъдат управлявани и нямат универ­сално значение. Независимо от факта, че много хора сънуват сходни неща, всеки създава индивидуална картина в главата си, свързана с уникалния му вътрешен свят – неговия жизнен опит, емоционална нагласа, моментно здравословно и психическо състояние. Затова едно куче в съня на любвеоб- вилен притежател на домашни любим­ци ще има съвсем различно значение от появилото се в съня на човек, изпит­ващ страх от тези животни. Ако иска да разгадае естеството на фантастичните сънища, човек тряб­ва да разбере: За какво точно става въпрос? Какви чувства събуждат отделни елементи от съня в мен? Имат ли някаква връзка със спо­мените и чувствата от всекидневи­ето ми? Какви чувства съм изпит­вал по време на съня, какви чувства изпитвам сега? Отговорите на тези въпроси могат да помогнат, особено при стресови състояния и страхови неврози, превръщайки подсъзнанел- ното и неосъзнатото в осъзнато и поз­волявайки по този начин да се проти­водейства на проблемите.