Съвети за добро здраве | eAdvise.info » Съвети за здравето

БОЛЕСТНИ ПОЗИВИ ЗА УРИНИРАНЕ

admin — Fri, 03 May 2013 07:06:15 +0000

Отделянето на приетите през деня течности е сред нормалните всекидневни дейности. Неприятно и обременително става, когато естествената физиологична нужда започне да доминира над всички останали и намирането на тоалетна се превърне в технически и психически проблем, който спъва нормалния ход на ежедневието.
Поемането на течности е жизненоважно. Тъй като всяка отдел¬на клетка в нашия организъм се нуждае от вода, за да може да функционира оптимално. Течността, която приемаме, се филтрира в бъбреците и през пикочните канали се влива в пикочния мехур. Едва по-късно, когато в него се събере над Уг литър урина, повечето хора изпитват нужда да посетят тоалетната за изпразването му. Ако се наблюдават по-чести или no¬силни позиви за уриниране в други, неестествени ситуации, причината най-често е болестно състояние.

При спонтанни, некотролиру- еми позиви за уриниране меди¬ците говорят за пикочна инконтиненция, известна още с популярното име „слабост на пикочния мехур”. От заболяването са засегнати по-често жени в климактерична възраст, но също при по-млади жени и мъже неконтролираното изпускане на урина не е рядкост. Поради факта, че въпросите, свързани с пикочните проблеми, са притеснителни, повечето засегнати предпочитат да не обсъждат болезнената тема табу.

Честотата на чернодробните заболявания расте

admin — Fri, 07 Dec 2012 10:14:10 +0000

Около 800 хиляди българи са засегнати от увреждания на черния дроб. Повишената чернодробна заболеваемост в последно време е свързана не само с влошената екологична обстановка, но и с широко разпространения неправилен начин на живот и хранене. Фактори, които дори и да не увреждат сами по себе си този жизненоважен за човешкия организъм орган, намаляват неговите съпротивителни сили и го правят податлив на болести. Едно богато на белтъчини, мазнини и денатурирани въглехидрати хранене, освен че заплашва организма като пяло със затлъстяване, претоварва черния дроб, който именно трябва да се справи с преработването на твърде обилната и небалансирана храна. Липсата на жизненоважни вещества, складирането на мазнини в черния дроб, наличието на химически примеси в храната, както и широко разпространената „ленивост” на червата затрудняват още повече и без това сложните функции на органа. Началните симптоми на повечето чернодробни заболявания са свързани с неясни обши неразположения като слабост, отпадналост, намалена дееспособност или лоша концентрация.
Легалон®140 е стандартизиран растителен екстракт от плодовете на белия трън Silybum marianum, съответстващ на 140 мг силимарин. Производител е немската фирма Madaus AG.
Легалон®140 има антитоксично действие върху черния дроб. Той ограничава достъпа до клетките на някои хепатотоксични субстанции, притежава антипероксидантна активност (неутрализира токсичните кислородни радикали) и стимулира синтезата на структурни и функционални протеини. Клетъчните мембрани се стабилизират и загубата на разтворените в чернодробните клетки съставки (напр.трансаминазите) се ограничава или предотвратява. Резултатът е нарастване на възстановителната способност и регенеративните възможности на черния дроб.
Легалон®140 е показан при токсични чернодробни увреждания, за поддържащо лечение при пациенти с хронични възпалителни чернодробни заболявания (хронични хепатити) и цироза. Приемането на лекарството не означава, че не трябва да се избягват причините за увреждане на черния дроб (напр.употреба на алкохол).
В началото на лечението се приемат 3 пъти дневно по една капсула (420 мг силимарин). Като поддържаща терапия са достатъчни 2 пъти дневно по една капсула(280 мг силимарин).
Легалон®140 нормализира функцията на черния дроб, има изключително добра поносимост и е най-добре документираното хепатопротективно средство с повече от 200 публикувани клинични проучвания.

Медитация или хипнотерапия

admin — Fri, 23 Nov 2012 14:47:30 +0000

Насочване вниманието навътре, отпускане на съзнанието, пълна кон¬центрация и самовглъбяване, рабо¬та с визуални картини – това е и принципът на медитацията. „На пръв поглед методите изглеждат много подобни”, – казва проф. д-р Улрике Халсбанд от фрайбургския университет в своето изследване „Медитация и хипноза”. Според мне¬нието на изследователката обаче на пръв план излизат не сходствата, а съществени разлики. Към тях принад¬лежат между другото интеракцията с хипнотизатор и връщане към споме¬
ните при хипноза. Докато при меди¬тацията фокусът е насочен преди всичко тук и сега. Също междучо- вешкият компонент е от съществено значение, е на мнение експертката. Който се интересува от хипнотера¬пия, трябва да се обърне към спе¬циално обучен лекар или психоте- рапевт и да бъде много придирчив при избора му: Притежава ли спе¬циалистът необходимата чувстви¬телност? Добра химия ли се полу¬чава между тях? Възможни ли са основани на доверие отношения помежду им?
Лечебният процес може да има различна продължителност. В някои случаи са достатъчни само един или два сеанса. Но това зависи от много фактори – професионалните умения на специалиста, възприем- чивостта на пациента, както и спо¬собността му да приема картин¬ни послания в състояние на транс, които да може да съхранява. Така „старата дама” – хипнозата може да отваря затворени врати в психика-та и се налага като модерен тера¬певтичен метод с най-добри бъде¬щи перспективи.

Малко история за хипнозата

admin — Sat, 03 Nov 2012 06:46:47 +0000

Източниците свидетелстват, че хип¬нотични ритуали се срещат още в една от най-древните цивилизации – шумерската. В древна Гърция вече са съществували лечебни центро¬ве, в които хипнозата се практикува¬ла като целенасочен терапевтичен метод. Също в народната медици¬на се залагало на лечебната й сила и някои от целебните хипнотични практики са запазени до ден днешен в редица култури. Шаманите, знаха¬рите и другите лечители се нуждае¬ли от довеждащите до транс ритъм- ни техники като барабанни удари, пеене, речитативи, клатене на тяло¬то или танци. В края на 19 век френ¬ският невролог Жан-Мартин Шарко основава първото училище за хип¬ноза и прави техниката известна като терапевтична форма. Един от неговите ученици е известният по- късно основател на психотерапи¬ята Зигмунд Фройд. Той се опитва да възлага сугестии на пациентите си в заповедна форма, но не успя¬ва да постигне успехи в това начи-нание. За разлика от американския психиатър Милтон X. Ериксон, който подобно на Фройд се насочва към силата на подсъзнанието, но не като към източник на неврози, а като към бликащ фонтан от позитивна енер¬гия. Именно тук се складира цели¬ят натрупан опит, а следователно и възможностите на човек да се спра¬вя с живота си. Така Ериксон се пре¬връща в най-значимата фигура на модерната хипнотерапия. Въз основа на революционни¬те иновации в техниките за хипно¬
за на Ериксон, както и на научни¬те доказателства от изследванията на човешкия мозък терапевтичната форма преживява разцвет във всич¬ки запади страни от 70-те години на 20 век. От 4 години психотерапията е повсеместно призната от учените като ефективен метод за лечението на зависимости и психосоматични нарушения, както и за облекчаване¬то на хронични болки и безсъние.

ПОЗИТИВНА ЕНЕРГИЯ ЧРЕЗ ХИПНОЗА

admin — Sat, 03 Nov 2012 06:46:04 +0000

Хипнозата е почти толкова стара, колкото и човешката история. През последните годи¬ни изследователите на мозъка стигат до удивителни резултати при проучване тайните на транса. Дали смущения на съня, пристрастяване към тютюнопушене или мигрена – хипнотерапията се налага като модерен терапевтичен метод за душата и тялото.

В хипнотичните ритуали има нещо завладяващо. Та кой не застива изумен пред телевизора, когато в хипнотично шоу хора започват да лаят като кучета или уверено мина¬ват по греда в състояние на транс? Със сериозната хипноза обаче това има толкова малко общо, колко¬то инспектор Коломбо с истинската криминалистика. „Подобни шоута подхранват прастари предразсъдъ¬ци”, – казва д-р Волфганг Блом, завеждащ професионална клини¬ка за хипноза и психотерапия: „Така модерната хипнотерапия е прину¬дена все още да работи в усло-
вията на авторитарно влияние и насмешки.”
Залъгват ли ни шоутата тогава? По-скоро работят с психологичес¬ки трикове. Ако обаче някой дей¬ствително изпадне в транс, вни¬манието е задължително: „Шоу- хипнотизаторите могат да мобили¬зират емоции, но при това не знаят какво могат да отключат в жертви¬те си и какво трябва да избегнат на всяка цена”, – прдедупреждават от Немското дружество за хипноза. В някои страни като Израел и Швеция шоу-хипнозата дори е забранена. И нищо чудно: това, което се случва
по време на транс, е всичко друго, но не и фантазия.
Изследователите от университета във Фрайбург установили, че при хипнотизирани хора мозъчният ток се променя. Наблюдава се значи¬телно увеличаване на алфа-вълни- те, които свидетелстват за дълбоко отпускане, но също и на тета-вълни- те, правещи човека по-отворен към нови мисли и прозрения. При това в състояние на транс мускулатура¬та може интензивно да се отпусне, дишането и обмяната на вещества-
та се забавят, а сърдечносъдовата система превключва на по-спокоен режим. Успоредно се засилва имун¬ната система и се разграждат хормо¬ните на стреса.
Как точно и защо хипнозата повлиява подсъзнанието за учените е все още загадка. Сигурно е обаче, че това се случва и то работи, например при хора, страхуващи се от зъболекар¬ски кабинет. Тъй като посредством хипнотичния транс могат да бъдат преодолени страхове, а чувствител¬ността към болка намалена. Също при преодоляване пристрастяване¬то към тютюнопушене, в подкрепа на програмите за отслабване или при мигрена хипнотичната терапия се използва успешно. Психически обременените жени със страх от без- детие пък могат да увеличат шансо¬вете си за зачеване.

Стандартът за профилактика и лечение при нарушение на паметта, световъртеж и шум в ушите

admin — Tue, 23 Oct 2012 12:07:30 +0000

Всяка таблетка Tebokan® съдържа 80 мг стандартизиран рас¬тителен екстракт EGb 761 от листата на уникалното дърво Гинкго билоба. То се отглежда в паркове и градини по цял свят, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители. Четири дървета гинкго са оцелели след атомната експлозия над Хирошима, само на 1-2 км от място¬то на взрива.
Основните компоненти на стандартизирания растителен екс¬тракт EGb 761 са:
■ 24% флавон-глюкозиди, някои от които са специфични за листата на Гинкго билоба.
■ 6% терпени: гинколидите А, В, С, D и билобалид, които придават на EGb 761 оригинален характер.
Tebokan* притежава многофункционален профил на действие:
■ невропротективен ефект със стабилизиране на клетъчните мембрани на мозъчните клетки;
■ повишава енергийния метаболизъм – подобрява усвояване¬то на глюкоза, която е жизнено необходима за правилното функциониране на мозъка и ценралната нервна система;
■ усилва централната невротрансмисия – подобрява трансми¬сията на нервни сигнали между мозъчните клетки и така допълнително стимулира мозъчната функция, повишава мозъчния потенциал, способността за учене и паметовите възможности;
■ антиоксидантен ефект – инхибира токсичните кислородни радикали;
■ подобрява реологичните показатели на кръвта – антагони¬зъм спрямо тромбоцитния активиращ фактор – предпазва от образуване на тромби и „разрежда” кръвта;
■ повишава толеранса към хипоксия, особено в нервните клетки и предпазва от исхемична увреда;
■ инхибира апоптозата /клетъчната смърт/;
■ ограничава развитието на травматично или токсично обу¬словени мозъчни едеми и ускорява тяхната регресия, нама-лява едема на ретината и увреждането на нейните клетки, подпомага възстановяването след черепно-мозъчни травми.
Многобройни плацебо-контролира- ни, двойно-слепи и рандомизира- ни проучвания показват ефек¬тивността на Tebokan® при деменции от съдов и дегенера¬тивен характер, слединсултни състояния и исхемична болест на сърцето, световъртеж и шум в ушите. Tebokan® подобрява когнитивните способности при здрави доброволци, което го прави подходящ за употреба от ученици и студенти по време на сесии и натовар¬вания. По отношение на профила на безопасност на Tebokan® няма статистически значима разлика в честотата на странични¬те ефекти в сравнение с плацебо.
Дозировката е два пъти дневно по една филмтаблетка (отгова¬ряща на 80 мг EGb 761). Филмтаблетките трябва да се приемат несдъвкани с малко течност. Приемът не зависи от храненето. Продължителността на лечението зависи от тежестта на симп¬томите и трябва да е най-малко 8 седмици.

Разрешаване на проблемите – посредством самохипноза

admin — Tue, 23 Oct 2012 12:06:57 +0000

Искате да свалите излишните килограми, да спрете цигарите или да се справяте по-успешно със стреса? Не бързайте веднага да записвате час при терапевт. Самохипнозата може да се окаже не по-малко ефективен път да разрешите някои от всекидневните си проблеми.

Ето как можете да постигнете това: Потърсете спокойно място, на което се чувствате напълно защитен. Това може да бъде любимото ви кресло или усамотена пейка в парка. Преди да започнете, трябва да дефинирате целта си и да я формулирате ясно в едно до две изречения. За да изпаднете в транс, можете да фиксирате определен предмет, да слушате музика, да работите със затопляне на тялото или със самовнушения като „Моята лява ръка е топла и натежава…” и т.н. Можете да изпробвате някоя от известните дихателни техники. Също визуални представи, мислени картини или пътуване към приятни спомени може да се окаже успешен път към достигане дълбините на подсъзнанието. Ако сте постигнали състояние на транс, можете да пристъпите към самовнушенията. Те трябва да бъдат формулирани позитивно, например: „Всеки ден ще изпитвам все повече радост от това, че се храня здравословно”, или: „Ще отслабвам дотогава, докато не постигна мечтаното си тегло – при това ще се чувствам добре през цялото време”. Когато свършите с набелязаните цели, можете да се върнете тук и сега. Насладете се съзнателно още веднъж на вашето отпуснато състояние, после бавно пребройте от 1 до 3. Отворете очи и почувствайте своята будност, усещане за покой и удовлетвореност.

5 мита за хипнозата

admin — Tue, 23 Oct 2012 12:06:11 +0000

Вернер Ебервайн, хипнотерапевт от Берлин и автор на няколко книги, между които „Как действа хипнозата” и „Изкуството на хипнозата”, хвърля светлина върху тайнството на хипнотичния транс. Мит 1; Не всеки човек се поддава на хипноза.

Това е въпрос на мотивация от страна на хипнотизирания и умение от страна на хипнотизиращия, но изборът и съгласието за провеждането на сеанс са изцяло във властта на пациента. Хората с богато въображение, които обичат да фантазират и често си представят различни неща, като цяло изпадат по-бързо и по-дълбоко в транс. Мит 2: Хипнотизираният губи контрол над себе си. Човекът в транс прехвърля на хипнотерапевта в определена степен и за определено време някои управляващи функции. Той позволява например проникване на сугестираните от терапевта живи фан- тазийни картини. Един професионален хипнотерапевт обаче никога не се стреми към „контрол” над клиентите си. Нито пък ги принуждава да правят нещо, което те не искат. Мит 3: Хипнозата е подобна на състояние под наркоза. Наркозата е състояние, при което пациентът достига до загуба на съзнание по медикаментозен път. По време на хипноза клиентът винаги остава в контакт с терапевта. Изследванията са доказали, че благодарение на отпускане на тялото по време на транс, чувствителността към болка намалява и дори е възможно болката напълно да изчезне. Ето защо методът започва все по-често да се използва за обезболяване при определени интервенции като при зъболечение или очни операции.

Мит 4: Хипнотизиращият може да внуши нежелани неща. Това е възможно и между другото се практикува в някои секти. Както обаче доказват експериментите на социалния психолог Милграм, човек може и без хипноза да постигне същия ефект – т.е. да принуди хората да вършат неща, които са против техните интереси. Пациентът следователно трябва да е наясно, че това е възможно също в състояние на транс. Професионалните хипнотерапевти обаче не правят това никога. То противоречи както на техния морален кодекс, така и на медицинската етика. Мит 5: Без помощ хипнотизираните остават в транс. Това е невъзможно. По някое време всеки хипнотизиран излиза от транс. Както показват изследванията, това се случва след около 20 минути. Ако реориентирането към будно състояние обаче не бъде внимателно насочвано от терапевта, след излизане от транс човек се чувства за известно време зашеметен и объркан. Всеки професионалист се стреми да спести на пациентите си този временен дис- комфорт и никога не пренебрегва реориентиращата фаза.

КОЛКО СПОРТ ни Е НЕОБХОДИМ НА 60

admin — Sun, 11 Dec 2011 07:14:58 +0000

Над 60 Мото:

Забавяне процеса на стареене

Това се случва в нетренира- ното тяло: Като цяло движенията стават по-малко гъвкави, спринтирането вече не се отдава лесно – а и е неразумно: силата е отслабнала. В тениса, например, е по-добре да залагате на тактиката, отколкото на яките удари. Освен това сложните движения като напр. при голфа вече не са толкова лесно усвоими. Който, обаче досега е тренирал редовно издръжливостта си, може спокойно да издържи в едно 10-километро- во тичане и с много по-млади от

него. Изследванията показват, че напълно нетренирани 70- годишни при умерени 4-месеч- ни тренировки могат да достигнат фитнес нивото на 40-годиш- ните.

Това би трябвало да можете, дори при липса на тренировки:

■ Да издържате на многочасови разходки при спокойно темпо.

>- Да повдигате или носите леки предмети, без да рискувате да скъсате мускул.

■ При събрани прави крака да обгърнете бедрата си.

■ Да правите 5 до 10 лицеви опори.

Вашата фитнес програма, ако искате сега да започнете със спорт:

Три до пет пъти на седмица от 30 до 60 минути спортно ходене (с или без щеки) в спокойно темпо. Интензитетът е такъв, че да позволява поддържане на разговор по всяко време на тренировката.
Умерени спортове – плуване, колоездене, гимнастика.
Два до три пъти на седмица силови тренировки на уреди във фитнес залата. При вдигането на тежести те трябва да бъдат подбрани така, че да са възможни 50 вдигания.
Всекидневни упражнения за подобряване на сръчността и подвижността, напр. балансиране на един крак или ходене по греда.

КОЛКО СПОРТ ни Е НЕОБХОДИМ НА 40

admin — Sun, 11 Dec 2011 07:14:02 +0000

От 40 Мото:

Поддържане на енергийното ниво

Това се случва в нетренира- ното тяло: Най-късно към края на 40-те повечето хора забелязват, че тялото им е отслабнало, защото максималната физическа дееспособност намалява на всеки 10 години с около 10% и разликата започва да става осезаема. Това проличава в по-голямото напрежение и усилия при физическо натоварване, по-слабата кондиция, нуждата от повече възстановителни паузи, непрекъснатото наддавне на тегло, независимо от поддържането на същия хранителен и двигателен режим. Тези, които са активни в това десетилетие, могат биологично да се задържат през следващите 20 години на 40, т.е. при добър физически статус да „консервират” тялото си за години напред. Това би трябвало да можете, дори при липса на тренировки:

■ Да издържате на многочасо- ви разходки.

■ Да повдигате или носите средно тежки предмети, без да рискувате да скъсате мускул.

■ При събрани прави крака да докосвате прасците си.

■ Да правите 10 до 15 лицеви опори.

Вашата фитнес програма, ако искате сега да започнете със спорт:

Три до пет пъти на седмица от 30 до 60 минути джогинг или спортно ходене (с или

без щеки) в умерено темпо. Интензитетът е малко по- бавен. При всички положения не трябва да оставате без дъх.

Спортове с разтоварващ ефект като пилатес, йога, плуване, колоездене, бягане с кънки.
Два до три пъти на седмица силови тренировки на уреди във фитнес залата. При вдигането на тежести те трябва да бъдат подбрани така, че да са възможни 40 вдигания.
Да се усвоят отпускащи методи като автогенен тренинг или медитация и се внедрят в ежедневието.