Изследванията също така показ­ват, че жените са по-чувствител- ни на болка, отколкото мъжете. Проф. Каре провел експеримент с участници от двата пола, които били подложени на дразнене с топлина и студ. Посредством маг- нитно-резонансна томография (MRT) изследователите проверя­вали къде в мозъка на тества­ните участници възниква реак­ция и колко интензивно се усеща. „Жените възприемат топлината или студа като неприятно усе­щане по-рано и по-интензивно от мъжете”, – казва проф. Каре. Получените от MRT данни неед- нозначно свидетелстват за това: мозъчната активност в съответни­те зони започва при тях по-рано и е изразена много по-силно. Много са факторите, които вли­яят на болковата чувствителност. „Важен компонент без съмнение са хормоналните различия”, – казва Карст. Женският полов хор­мон естроген, например, обичай­но води до по-голяма чувствител­ност на болка. Той прави също така клетките по-сензитивни на определени сигнали, за да се осъществява по-оживена обмяна. Подобни сигнални каскади могат да бъдат проследени от учените чак до мозъка. В него има много области, в които тези електри­чески импулси индивидът може да усеща като неутрално дразне­не или по-интензивно, а именно като болка.

В големи количества обаче естрогенът действа точно обрат­ното. По време на бременност той изобилства в женското тяло. Това намалява чувствителност­та към болка и обяснява, напри­мер, защо в напреднала бремен­ност бъдещите майки често пъти престават да изпитват болки в кръста или те намаляват интен­зивността си. А как стоят неща­та при мъжете? При тях полови­ят хормон тестостерон намалява усещането за болка.