Една от основните причини за по-големите шансове за дълголе­тие при жените се дължи между другото на факта, че инфарк­тът поразява слабия пол средно 10 години по-късно от сил­ния – една неоспорима, но нео­бяснима за медиците диагности­ка. В методите на диагностици­ране също се наблюдават специ- фики. Обичайната електрокарди-ограма (ЕКГ) е по-неподходяща, но се използва често при жените. Женското сърце, което е по-мал­ко и бие по-често, се изследва по- успешно със стрес-ехография. За целта лекарят повишава (посред­ством ергометър или медикамен­тозно) честотата на изпомпване на органа и я отчита с помощта на ултразвук. Статистически обаче това изследване се прилага по- често на мъже. „Защо стрес-ехо- графията се прави по-рядко на жени, никой не може да обясни”, – недоумява д-р Хес. При лечението на сърдечносъдо­ви заболявания също се наблю­дават различия. „Само 20 до 25% от пациентите с байпас на сър­цето са от женски пол.” Също при медикаментозната терапия последиците при жените са по- неблагоприятни: те страдат от по-тежки странични ефекти. Това частично се дължи на факта, че препоръчителните дозировки се основават на изследвания, про­веждани предимно върху мъже на средна възраст, а не върху жени над 65 години.

Не само биологичните разлики играят роля при начзначаването на лекарствено средство. Отдавна има доказателства и за това, че жените по-рядко понасят медика­менти като статини за предотвра­тяване на повторно коронарно сър­дечно заболяване. „Независимо от това рисковите фактори се кон­тролират много по-непоследова- телно, отколкто при мъжете”, – е на мнение д-р Хес.