Защо спортът е толкова важен

Движението е жизненонеобходи- мо за функционирането на повече­то системи в човешкия организъм: сърдечно-съдовата, храносмила­телната, двигателната, имунната, нервната. Липсата на движение може буквално да доведе болест. А ако човек вече има пробле­ми, спортът се превръща не в пожелание, а в необходимост. Той пряко повлиява сърдечния ритъм

в покой и движение, стойности­те на кръвното налягане, участи­ето на мазнини и мускулна маса в тялото – и това може да бъде много точно измерено. Добър при­мер са и съвременните терапев­тични методи. Допреди 30 години лечението на сърдечен инфаркт е включвало триседмичен посте- лен режим, в днешно време едва след няколко дни пациентът сяда на велоергометъра. Спортът помага при редица други смущения – от запек до имунен

дефицит, включително при пре­дотвратяване и лечение на рако­ви заболявания. Той е също така задължителна съпътстваща тера­пия при всички психосоматич- ни лечебни програми (напр. при стрес, депресии, страхови невро­зи или пристъпи на паника).

Какъв е двигателният минимум и оптимум за нашето здраве

Хората в развитите общества се движат крайно недостатъчно – според статистическите данни изминават средно между 400 до 700 метра на ден, при положе­ние че минимумът за нормално­то функциониране на всички сис­теми е 2 километра. Дори два часа на седмица обик­новено, спортно ходене или тичане биха могли да помогнат. Кръвнотго налягане намалява, подсилват се сърцето, кръвооб­ращението, имунитета и психи­ката. Оптимално би било обаче да се движите всекидневно поне по 30 минути.

Може ли спортът да навреди, вместо да помогне

При отделни заболявания, като множествената склероза напри­мер, физическото натоварва­не може да бъде противопока­зано. В следоперативен период или при тежки инфекции лека­рят също би могъл да ви посъ­

ветва временно да предостави­те пълен покой на организма си. Иначе, поставена в разум­ни индивидуални рамки, спорт­ната дейност е повече от ра­зумна за всички хора и за всич­ки възрасти.

Тези, които прекрачват границите на физическите си възможности, често пъти получават симптоми като смущения на съня, загуба на апетит, намаляване на концен­трацията и работоспособността, податливост на инфекции, лошо настроение – или типичните беле­зи на претоварване. Ето защо е от значение спортът, както и всичко друго, да бъде умерен и съобразен със индивидуалните ви възмож­ности, физическа подготовка, слу­жебна натовареност или момент­но здравословно състояние. Един професионолен спортист тренира два пъти на ден, но задължително спи следобед два часа и гледа да не се трево­жи за нищо друго. Любителят го прави 3-4 пъти седмично, но трябва да съчетае тренировките с натоварения си служебен гра­фик, семейните задължения и хобитата си. Затова е от значе­ние да открие за себе си правил­ния микс, за да избегне допълни­телния стрес и претоварване.

Всяка възраст ли е подходяща за спорт?

Всеки ден, в който отлагате започването на тренировките, е загубен ден. Без съмнение,

когато и да започнете, можете да подобрите състоянието си и да поправите част от вредите на обездвижването, но не всич­ко. Така или иначе, човек тряб­ва да черпи от физическите си възможности дотогава, докато може да се движи. Естествено в напреднала възраст това тряб­ва да става внимателно и е най- добре да се консултирате със специалист, който да изготви подходяща за вас тренировъч­на програма на базата на про­ведени преди това медицински изследвания. Лекарски съвет би било разумно да потърсите и в по-ранна възраст, ако страдате от тежко хронично заболяване, диабет или имате сърдечносъдо­ви проблеми.