Много хора преувеличават значение­то на сънищата, търсейки в тях едноз­начни отговори и предзнаменования, други пък ги подценяват и не обръщат внимание на обезпокоителните симп­томи, към които насочват. Ето мнени­ето на изследователите на съня:

■ Сънищата ни помагат да разре­шим проблемите си

По време на сън мозъкът се занимава с нещата, които не сме имали време да обмислим през деня. При това се наблюдава особена активност в цен­тровете, отговарящи за нашите чув­ства и усещания, които нямат почти нищо общо с мислите и преценките. До какво довежда това? Създават се възможности за изненадващи реше­ния, до които не бихме стигнали в будно състояние, тъй като разумът ги отрича или замъглява. Химикът Фридрих Август Кекуле например е открил в съня си начинът, по който трябва да се изгради бензоловата молекула, докато е сънувал змия.

■  Паметта складира и архивира наученото

Всички впечатления, натрупани през деня, биват проверени и – ако мозъ­кът ги прецени за значими – съхра­нени. Новонаученото при това бива прехвърляно от късата в дългосроч­ната памет и прецизно архивирано при вече натрупаното знание. „Базата данни” освен това непрекъснато се прочиства – по-незначителната и маловажна информация бива изхвър­ляна и освободилото се място ведна­га се запълва с нова.

■  Психиката може да се освободи от напрежението

Чувствата, които неосъзнато натруп­ваме в будно състояние, и потиснати­те страхове могат да бъдат отхвърле­ни, ако контролиращото всичко съз­нание изгуби ролята си на „главноко­мандващ” в мозъчните функции. Тъй като основната задача на сънищата в крайна сметка е да релаксират психи­ката и да повишат качеството на живот. Ако психиката е под напрежение, съни­щата се превръщат в своеобразен вен­тил, чиято цел е да запази организма здрав. Когато потиснатите емоции взе­мат връх, сънуваме особено интензивно и сутрин бързо възстановяваме съня в детайлни картини, които дълга време остават пред очите ни.

Ние развиваме идеи, ставаме

креативни За това положително действие на съня изследователите предполагат отдавна. Едно неотдавнашно изследване с 1100 тествани участници, показало, че по време на сън мозъкът ни действител­но може да възпламени фойерверк от идеи. Тъй като в съня изчезват „ножи­ците в главата”, които орязват нестан­дартното мислене и креативните идеи, нарушаващи хода на обичайните дей­ности. Освободен от товара на еже­дневните задачи, мозъкът функциони­ра на пълни обороти, прави по-смели връзки и нетрадиционни асоциации.

Научаваме се да овладяваме сложни двигателни умения и житейски ситуации

Преди всичко спортистите се нужда­ят от „ясни сънища”, наричани още луцидни (от латинското “luzide” – ясен, светъл), за да могат да усвоят компли­цирани движения, каквито са напри­мер тези при овчарския скок. При този тип сънища спящият знае, че сънува и може да въздейства на ставащото,тъй като в това състояние планиращото мислене се подпомага от допълнител­но акивни мозъчни зони. Умението да се сънува с будна част от съзнанието може да бъде усвоено с известни тре­нировки. Многократно през деня и осо­бено вечер преди лягане трябва да си повтаряте: „Тази нощ по време на сън ще знам, че сънувам”. Преди заспива­не още веднъж насочете вниманието си към желанието да запазите мисъл­та си ясна през цялата нощ.