Тези, които обръщат внимание на сигналите на своето тяло, продиктувани от вътрешния им часовник, се радват на по-добро здраве, по-голяма работоспо­собност и са по-щастливи.

Сова ли сте или чучулига? Чучулигите стават, подсвирквай­ки си, в ранни зори, разсънват се мигновено и енергично подхващат дневните си задължения, за сметка на това, вечер рано стават отпусна­ти, вяли и сънливи. Совите обратно, мъчително се изгребват от завивки­те, трудно се задвижват, но могат да бъдат активни до късна нощ. Към какъв хронотип принадле­жим зависи от генетичната ни настройка и един широк асор­тимент от «вътрешни часовни­ци» Хронобиолозите (от гръцката дума “chronos” – време) предпола­гат, че във всяка клетка на човеш­кото тяло тиктака собствен „часов­ников механизъм”. Този своебра­зен оркестър бива координиран и дирижиран от един главен часов­ник в мозъка. Той се намира зад горната част на носа, над кръсто­вището на зрителните нерви, дре­бен е като оризова ядка и има вро­

ден 25-часов ритъм. Едва т.нар. времеви коректор го настройва на 24-часова продължителност на денонощието. Най-важният „вре­меви коректор” на нашия вътрешен часовник е дневната светлина. Почти всички процеси в организ­ма подлежат на дневни време­ви колебания. Вътрешният часов­ник управлява тези пикове и падо­ве. Следователно от това, дали принадлежите към чучулигите или совите, вашият денонощен ритъм може да бъде повлиян относител­но силно.

Ето обаче някои от повсеместни­те истини, валидни и за ранните, и за късните «птици»: Около 4 часа сутринта сме в абсолютна дупка. В тези призрачни часове стават най-много злополуки. Хората, на които им се налага да работят по това време, трябва да се справят със силна умора, разконцентри- раност и апатия. Първите часове след ставането от сън са най-опас­ни за сърдечно болните: тогава се наблюдават най-много инфаркти. Кръвното налягане и пулсът рязко се покачват и по-лесно се образу­ват кръвни съсиреци. Следобедните часове са най-доброто време за мисловна гим­настика. Тогава късата памет и способностите за концентрация са във връхната си точка. За смет­ка на това, точно по обяд пропа­даме в сънна дупка. Според уче­ните 20-минутна дрямка би могла да направи чудеса в това отноше­ние – организмът бързо се спра­вя с умората и заработва отново на пълни обороти. Час при зъбо­лекар е също добре да си уговори­те за следобедните часове: уста­новено е, че усещането за болка тогава е най-ниско, а инжекции­те с упойка действат най-добре. Хронофармаколозите пък настоя­ват, че болкоуспокояващите сред­ства са много по-ефективни вечер, отколкото сутрин. А това означа­ва, че при една добре таймира- на медикаментозна терапия дози­те им биха могли да бъдат значи­телно редуцирани. Един втори пик около 17 часа ни довежда предимно в добра физическа форма. Това е време­то за спортни тренировки и физи­чески натоварвания. По-късно вечерта сърцето, кръвообращени­ето и органите забавят своя ритъм и функционална активност, естес­ твено настроиваики се за нощна почивка. Мозъкът също се под­готвя за сън. Епифизата отделя предизвикващия усещане за умора хормон мелатонин в кръвта и телесната температура спада При «чучулигите» това се случва по- рано, докато «совите» се радват още известно време на умствена и физическа активност, за сметка на вялите сутрешни часове. През нощта организмът се залавя с въз­становителна и ремонтна дейност, а мозъкът преработва в съня впе­чатленията от деня. Да живеете срещу собствения си биологически ритъм може да се окаже нездравословно. Това може да доведе до смущения на съня, загуба на енергия и дори до тежки депресии. Затова не подце­нявайте «вътрешния часовник», не насилвайте организма си и обръ­щайте внимание на дребните сиг­нали, които ви подсказва. Е, кога­то не се разминават с изисквания­та на шефа ви, разбира се…